“Пушенето на пура е култура, стандарт, етикет и традиция.”
Пурите започват своето победно шествие по света на 15 октомври 1492 г. На този ден индианците от остров Гуанахани показали на моряците на Христофор Колумб загадъчни сушени листа… Оттогава хората пушат цигари, пури, пурети, лули, без да обръщат много внимание на предупрежденията на лекари и близки.
Според легенда кубинките разстилали листовете тютюн върху гола кожа, затова техните пури били най-хубави. Експертите обаче твърдят, че това не е ефективно.
Познавачите на американската история пък се кълнат, че Джон Кенеди не понасял Фидел Кастро, но обожавал кубинските пури. Той наредил на секретаря си да набави колкото може повече от тях, преди да подпише ембаргото за Куба. Набавили му 1200 броя от предпочитаната му марка “Х. Упман Петит Коронас”, но той не могъл да им се наслади, защото скоро след това бил убит в Далас. Това, което повечето хора не знаят обаче, е, че Кенеди бил склонен да изключи пурите от ембаргото.Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторство в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно, и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той.
Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна. Пура не се отказва никога гласят законите на добрия тон. Дори да не пушите и да се налага също да я подарите на някого. Ако пък пушите, но ви предложат марка, която не харесвате, длъжни сте въпреки това да приемете подаръка и да правите компания на домакина. Редно е и да върнете жеста при подходящ случай, като на свой ред подарите пура. За някои хора пурите отварят вратите на комфорта и лукса.
Любителите на този вид тютюн са наричани афисионадо, което на испански означава “предан”, “обичащ”, “желаещ”. Те рядко се отказват от своя навик, той е за тях органична част от живота им. Марк Твен например се отказва от много други удоволствия, само и само да може да продължи да пуши. Президентът Кенеди мразел Фидел Кастро, но обожавал кубинския тютюн. А за знаменития афисионадо команданте Че Гевара дори няма какво да се коментира – този смел човек страдал от астма, но не оставял пурата дори и по време остри пристъпи. И как иначе. Непростим грях би било за един лидер на кубинската революция да не разбира от добри пури. Все пак Куба е родина на пурите. Испанските завоеватели познават за пръв път вкуса на тютюна на бреговете на Америка, където видели местните жители от племето Таино да свиват цигари от неговите листа. От този момент Куба става основен производител на тютюн. По-късно промишленото производство на пури прескочило и на Стария континент – в Испания. В останалата част от Европа пушели лула. Тогава именно започнал да се формира имиджът на пурите като спътници на състоятелните хора. Скоро основното производство се пренесло отново в Куба, по-близо до тютюневите плантации.
В началото на XIX век местните производители придобиват автономност от испанските и правото самостоятелно да търгуват с продукцията си. От този момент започва същинската история на пурите и шеметното им шествие по света. Днес съществуват около 2000 марки пури ръчна изработка. За произведените машинно специалистите изобщо не говорят – те не са достатъчно изискани, за да бъдат елемент от лукса. Освен в Куба луксозни пури се произвеждат в Доминиканската република, Хондурас, Никарагуа, Мексико, САЩ и някои страни от Европа. Не всички кубински пури са произведени в Куба. Между другото – на “кубинските” пури думата Havana е написана с “v”, докато на истинските кубински пури – с “b”. Може би най-популярните пури са кубинските Cohiba. Те са създадени през 1968 г. в Куба специално за Фидел Кастро и неговото обкръжение. Да им съперничат по разпространеност могат Romeo&Julieta, Montecristo, Partagas, Bolivar, Davidoff … Важно е да се знае, че не всички кубински пури са хубави и не всички хубави пури са кубински. Истинските кубински пури едва ли ще се харесат на новака – те са доста резки като вкус и с примес на мирис на кожа. Такова съчетание може да оцени само някой афисионадо с голям опит. Като цяло изборът е нещо доста лично, тъй като съществуват повече от 20 формата пури. Формат е съотношението между дължината и диаметъра на пурата. “Чърчил” е с дължина от 17, 78 см (7 инча) и 47 мм. “ринга” (което е мярка за диаметъра на цигарата). Кръстени са на Уинстън Чърчил, който ги превръща в своя запазена марка. “Корона” са с дължина 15, 24 см (6 инча) и диаметър от 42 мм. Тези величини са се превърнали в стандарт за производителите. Имат отворен край, който се пали, и затворен, откъдето се пуши.“Робусто” са по-къси, но пък по-дебели. “Панателас” пък са по-дълги и по-тънки от “Короната”, а “Силебрас” са три панателас, преплетени като плитка. Те се разделят на групи в зависимост от произхода и качеството на листовете тютюн, облика и големината. Колкото по-дебела е тя, толкова по-дълго гори. Най-голям дял от вкуса идва от обвивката или от пълнежа – зависи от доминиращия елемент. За най-добри тютюни традиционно се приемат тези от Куба и Доминиканската република. Кубинските пури са по-силни от другите.
За истински добрата продукция обаче силата на никотина не е важно само качество. Хубавата пура отлежава – от 9 месеца до 2 години. Голямо значение има цветът на покривния лист. Той може да варира от светлокафяв до почти черен.
Много важни за избора на вида пура са времето и мястото, на което ще се употребява. Необмислено е, разбира се, да се пуши пура, която гори 2 часа, ако имате само 30 минути след важна делова среща. Истинският й вкус може да бъде усетен само в спокойна обстановка. Второто важно условие е алкохолът. Съчетанието на пура с алкохол не е случайно хрумване, а е обусловено химически. По време на горенето част от ароматните вещества се разпадат, преди да попаднат в устата на пушещия. Спиртът възстановява тези вещества, добавяйки нови оттенъци. Съчетанието на пура с ром или е истинска класика. Не по-малко изкусителна е комбинацията с коняк. При френската традиция дори има правило за трите “с”- “Cafе-Cognac-Cigare” (Кафе-Коняк-Пура). Съчетаването с уиски изисква силна пура. Този “стил” е популярен преди всичко благодарение на Холивуд, а не толкова като проява на добър вкус. Дамите пък предпочитат пурата с ликьор, който приглушава донякъде резкия вкус.“
Ние от “Революсион” Ви препоръчваме да съчетаете добрата кубинска пура с добър ром-коктейл в отпускащата и уютна обстановка на нашето заведение!
Според легенда кубинките разстилали листовете тютюн върху гола кожа, затова техните пури били най-хубави. Експертите обаче твърдят, че това не е ефективно. Познавачите на американската история пък се кълнат, че Джон Кенеди не понасял Фидел Кастро, но обожавал кубинските пури. Той наредил на секретаря си да набави колкото може повече от тях, преди да подпише ембаргото за Куба. Набавили му 1200 броя от предпочитаната му марка “Х. Упман Петит Коронас”, но той не могъл да им се наслади, защото скоро след това бил убит в Далас. Това, което повечето хора не знаят обаче, е, че Кенеди бил склонен да изключи пурите от ембаргото. Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторство в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно, и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той. Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна. Пура не се отказва никога гласят законите на добрия тон. Дори да не пушите и да се налага също да я подарите на някого. Ако пък пушите, но ви предложат марка, която не харесвате, длъжни сте въпреки това да приемете подаръка и да правите компания на домакина. Редно е и да върнете жеста при подходящ случай, като на свой ред подарите пура. За някои хора пурите отварят вратите на комфорта и лукса. Любителите на този вид тютюн са наричани афисионадо, което на испански означава “предан”, “обичащ”, “желаещ”. Те рядко се отказват от своя навик, той е за тях органична част от живота им. Марк Твен например се отказва от много други удоволствия, само и само да може да продължи да пуши. Президентът Кенеди мразел Фидел Кастро, но обожавал кубинския тютюн. А за знаменития афисионадо команданте Че Гевара дори няма какво да се коментира – този смел човек страдал от астма, но не оставял пурата дори и по време остри пристъпи. И как иначе. Непростим грях би било за един лидер на кубинската революция да не разбира от добри пури. Все пак Куба е родина на пурите. Испанските завоеватели познават за пръв път вкуса на тютюна на бреговете на Америка, където видели местните жители от племето Таино да свиват цигари от неговите листа. От този момент Куба става основен производител на тютюн. По-късно промишленото производство на пури прескочило и на Стария континент – в Испания. В останалата част от Европа пушели лула. Тогава именно започнал да се формира имиджът на пурите като спътници на състоятелните хора. Скоро основното производство се пренесло отново в Куба, по-близо до тютюневите плантации. В началото на XIX век местните производители придобиват автономност от испанските и правото самостоятелно да търгуват с продукцията си. От този момент започва същинската история на пурите и шеметното им шествие по света. Днес съществуват около 2000 марки пури ръчна изработка. За произведените машинно специалистите изобщо не говорят – те не са достатъчно изискани, за да бъдат елемент от лукса. Освен в Куба луксозни пури се произвеждат в Доминиканската република, Хондурас, Никарагуа, Мексико, САЩ и някои страни от Европа. Не всички кубински пури са произведени в Куба. Между другото – на “кубинските” пури думата Havana е написана с “v”, докато на истинските кубински пури – с “b”. Може би най-популярните пури са кубинските Cohiba. Те са създадени през 1968 г. в Куба специално за Фидел Кастро и неговото обкръжение. Да им съперничат по разпространеност могат Romeo&Julieta, Montecristo, Partagas, Bolivar, Davidoff … Важно е да се знае, че не всички кубински пури са хубави и не всички хубави пури са кубински. Истинските кубински пури едва ли ще се харесат на новака – те са доста резки като вкус и с примес на мирис на кожа. Такова съчетание може да оцени само някой афисионадо с голям опит. Като цяло изборът е нещо доста лично, тъй като съществуват повече от 20 формата пури. Формат е съотношението между дължината и диаметъра на пурата. “Чърчил” е с дължина от 17, 78 см (7 инча) и 47 мм. “ринга” (което е мярка за диаметъра на цигарата). Кръстени са на Уинстън Чърчил, който ги превръща в своя запазена марка. “Корона” са с дължина 15, 24 см (6 инча) и диаметър от 42 мм. Тези величини са се превърнали в стандарт за производителите. Имат отворен край, който се пали, и затворен, откъдето се пуши.“Робусто” са по-къси, но пък по-дебели. “Панателас” пък са по-дълги и по-тънки от “Короната”, а “Силебрас” са три панателас, преплетени като плитка. Те се разделят на групи в зависимост от произхода и качеството на листовете тютюн, облика и големината. Колкото по-дебела е тя, толкова по-дълго гори. Най-голям дял от вкуса идва от обвивката или от пълнежа – зависи от доминиращия елемент. За най-добри тютюни традиционно се приемат тези от Куба и Доминиканската република. Кубинските пури са по-силни от другите. За истински добрата продукция обаче силата на никотина не е важно само качество. Хубавата пура отлежава – от 9 месеца до 2 години. Голямо значение има цветът на покривния лист. Той може да варира от светлокафяв до почти черен. Много важни за избора на вида пура са времето и мястото, на което ще се употребява. Необмислено е, разбира се, да се пуши пура, която гори 2 часа, ако имате само 30 минути след важна делова среща. Истинският й вкус може да бъде усетен само в спокойна обстановка. Второто важно условие е алкохолът. Съчетанието на пура с алкохол не е случайно хрумване, а е обусловено химически. По време на горенето част от ароматните вещества се разпадат, преди да попаднат в устата на пушещия. Спиртът възстановява тези вещества, добавяйки нови оттенъци. Съчетанието на пура с ром е истинска класика. Не по-малко изкусителна е комбинацията с коняк. При френската традиция дори има правило за трите “с”- “Cafе-Cognac-Cigare” (Кафе-Коняк-Пура). Съчетаването с уиски изисква силна пура. Този “стил” е популярен преди всичко благодарение на Холивуд, а не толкова като проява на добър вкус. Дамите пък предпочитат пурата с ликьор, който приглушава донякъде резкия вкус.“
Ние от “Революсион” Ви препоръчваме да съчетаете добрата кубинска пура с уникален ром-коктейл в отпускащата и уютна обстановка на нашето заведение!
